той каза, край! за мен българите завинаги вече са асоциирани с маратонки и пуловери на райета!
та мисля че вече не ни възприема като много цивилизовани. : )
поне до момента в който ме видя да правя пълнени чушки! whats that in the pot, dude!? wow, is it stuffed paprikas!? wow, you can make that!?! hey, man, my grandmother used to make this! i cant believe it, you know how to make stuffed paprikas!! та може би вече съм приет в семейството на европейските народи. ; )
разбира се и преди това се е изразявал положително за мойте манджи! но все пак те си оставаха някакви екзотични чудесии, с които ония леко лудите си лудеят. като казачока и кючека например. (belly-dancing) или смъртоносния алкохол (водка или в моя случай - прекарани бутилки с ракия).
чест party-разговор:
- where are you from, mate?
bulgaria
- so what you drink there? you probably drink all vodka, right? (with intonation implying drinking tons of vodka [w/out mixer] is so cool, just like having military with kalashnikov looking threatening on the street!)
mmm, not quite. we have our own alcohol thing, its called rakiia.
- oh, so what is it like then? (intonation: oh, whatever. unfortunately, not vodka ~ nobody's heard about it = not cool. oh crap, i'll have to listen to this chap now about their obscure rituals somewhere, like those other two before him, where were they from - thailand? and ...malawi?) mmm, very interesting, so its distilled from fruit. is it like cognac then? (uff, where is a proper english guy, with whom I could discuss the latest kylie minogue gossip?)
олеле, пак употребих два часа за да пиша имейл! обаче, да те предупредя че сигурно ще използвам част или целия на уебмястото си.
ontopic:
ти седна ли да си поприказваш с тях? (гьорличани от снимките?)
ако - не - моля те, другия път! и после ми разкажи как виждат живота и какви спомени са им на сърце!
в българия например, във влака може да ти обяснават така - а това село е Едикоево, тука живееха така и така, навремето съм дигал мелницата в това село, две години изкарах там с мойте момчета. А там по-надолу е Някакво- Другово - там съм строил хоремага!...
и разбира се задължителния рефрен - а сега всичко се руши, оставено, захвърлено, крадено... а те и избягаха хората вече... а такива богати села бяха на времето, тука земята е много плодородна, тракийска, еди-колко-си килограма домати вадеха... и марули има и зеле и чушки...
боже, надявам се че не те уморих, бабо Гено!
чао и до скоро!
(и тая вечер никакво учене)
Гъорлиц, София, Нотингам,
16.III.2007
*
Нови снимки на Гьорличани от Кольо:
Здр Генике! Христос воскресе!
Едва днес кацнах отново в Нотингам, и след първи здрав сън в моето си легло, не в автомобили, самолети, влакове и прочие, бързам да ти пиша!
Тези пет дни прекарах в непрекъснато ядене, пиене и средновековни градчета. запознанства с испанци от 3 до 83. Бяхме в село където се яде печено агнешко, другия ден бяхме в градче където ядат само печени прасенца, в град в който специализират в самотните хапки късно вечер с чаша сангрия, и така нататък и така нататък. Морски дарове, риби, шунки, пастърмички, яйца и картофи и десерти - всички много специални и exquisite. и вино, вино, вино, сидра, и разтопен шоколад.
Придружени с интересни или просто любезни приказки с всякакви приятели и роднини.
...
Ето ги и мойте снимки на
Гъорличани от Ваядолид!
