Отдавна вече онова което търся при пътешетсвията си
не са дворците, църквите или музеите. Виждал съм твърде много
а дори и най-прекрасният дворец днес е мъртъв, без душа,
само тялото му е предадено на инспекция на милионите мравки-туристи.
По далечните места търся усещането за живот, всекидневните улици и изненади,
хората и техните странности и техните истории (виж Памет).
Ако пътувам сам понякога намирам време да запиша възторга си.
I no more seek palaces, churches or famous buildings. I have seen too many
while even the most spectacular palace of the past, today is murdered,
left without a soul, the body thrown to the millions of tourist ants.
In my trips I seek the spirit of life, the streets, the surprises of the living city,
the people, their unknown quirks and the stories, the memory (see Document).
If I am on the way alone, sometimes I find time to write down my exaltation.
