г-це Байчева,
Хайде, да дойдеш през юни или юли в Англия? Даже пълнените чушки още те чакат в Нотингам! Само че аз не искам да идваш в Нотингам, искам да видя Genika in the Wilderness, така да се каже, Геника в естествената и среда - на пътя! Аз също имам нужда да опитам това със палците отново, небързането и свободата.
Вземи си евтин полет до Нотингам или кое да е друго летище и ще дойда да те срещна. В момента ми хрумват следните идеи като някакви крайни точки на нашето пътуване към които да се стремим:
можем да се насочим към крайчеца на Корнуол към онзи мързелив кравар със собствената гора и рекичка и тримата синове и много много див чесън по пасищата му (млякото на неговите крави би било идеално за таратор или пържени тиквички, само трябва да го научим да си го вкисва!) Той твърди че през лятото морето било достатъчно топло да се плува (но аз не му вярвам!) А по пътя ще си купуваме домашни сайдер и медовина от крайпътните селяни, държа да подчертая че тукашния сайдер няма нищо общо с немския при вас!
или пък да потеглим на север към Шотландия, да се опитаме да издирим в Глазгоу един, хм, бивш приятел на когото дадох заем от доста пари и след това той хитро си смени имейла и телефона! &#$^%"+;*@^! Аз обаче знам как да издиря къде живеят родителите му, така че ще го навестим, а ти ще се насладиш на истински корав шотландски акцент!
Аз винаги съм искал да стигна до най-северната точка на Шотландия, да застана на високия бряг с голите хълмове, и борейки вятъра да обхвана с поглед студеното оловно море. Да се взра към там където само китоловците с шхуните си, гигантските калмари и нордическите богове бродят и отвъд където е, съвсем чуть-чуть наблизо, е краят на света! Не съм го направил още защото е твърде далече и скъпо ако си плащаш бензина, и повече защото ме е страх че ще се окаже обикновен и с нищо немистичен бряг като всяко друго място на Земята в днешно време, и чудните ми представи ще бъдат разрушени.
Но може примерно да достигнем до последната мини-планина преди края, да се вслушаме в яростния прибой на морето от другата й страна, да си представим гнездата на харпиите по скалите, и тогава да се върнем.
А Единбург е любимият ми град тука, с всички тези каменни къщи и заключени паркове. В края на юли и август има голям световен фестивал, в който даже може да гледаме добри пърформанси! Там е също и любимото ми кафене The Elephant & Bagel където ти дават флумастери да нарисуваш детски слончета и ги окачват по стените.
И трета идея - към юго-западна Ирландия (през Уелс и Ирландско море до Дън Лийри, Dun Laoghaire и нататък към края на реката Шанън). В края на юни трябва да бъда там за средновековен уикенд и битки с мечове и спане в средновековни палатки, (но аз предпочитам под звездите, че всички тия гордо немити рицари почват да миришат мощно на пот, ейл и смазка!). Може би на теб ще ти е интересно, пък и да видим дали тука качват хора в ризници?
Като опция можем да минем и през наште в Дъблин, ако не се плашиш от малки дечица или от леко лудата ми майка. ;)
Ако ли имаш някакви други желания и митове за Островите, си кажи и ще ги осъществим! Някои се вълнуват от Лондон например...
Но Шотландия и Корнуол са много красиви, докато в Англия е твърде суб-урбанизирано, организирано и пренаселено.
Хайде, това ти е подаръка за Рождения ден, че не мога да измисля какво друго да изпратя така електронно само.
ЧРД и целувка!
Кольо
Албион, Каледония, Хиберния,
19.IV.2007
*
